Награди 2009-2015 -

Отиване към съдържанието

Главно меню:

Награди 2009-2015

Информация > Постижения
 

ВТОРО място
на
Областно първенство на "Ученически игри 2013" - Стара Загора

Шах - Юноши

Моята приказка за доброто
Разказ


Спомням си за една моя съученичка, чийто живот бе лишен от семейство… Живот, различен от моя... Един тъжен живот. Не ще забравя жадните й за топлина очи, ръцете, търсещи ръката на приятел, сърцето й незнаещо какво е майчината обич и бащина подкрепа.

Същата тази моя съученичка имаше толкова спънки в живота, а й оставаха още доста крачки до сбъдването на поне една от многото й мечти. Мечтите й всъщност бяха малки, но изглеждаха и недостижими.
Тя - Ангелинка! Носеше дори моето име. Беше ми добра приятелка, с която споделях един чин и обичах да прекарвам свободното си време. Неведнъж съм й помагала с някоя дрешка или гледайки в нейните жални очи съм й подавала макар и късче хляб. Знаех, че има нужда от приятел, има нужда от подкрепа, от усмивка.
Реших един ден да я поканя у дома. Тя радостно прие и закрачихме бодро към вкъщи. Ангелинка нямаше търпение да се запознае с родителите ми.. и ето, че пристигнахме. Мама чакаше на прага с трепет. Подаде ръка на Ангелинка. Тя за първи път усети искренна подкрепа, макар и чужда. За първи път видях увереност в нейните иначе тъжни очи. Влязохме в моята стая. Ангелинка до сега не бе влизала в друг дом освен този, в който живееше заедно с другите изоставени деца. За първи път тя се доверяваше на някой. За първи път споделяше и може би за първи път бе обичана. Мама влезе в стаята и донесе табличка със сандвичи и сладки. За първи път Ангелинка не чакаше с часове на опашка, за да се нахрани, а се случваше някога дори да яде остатъци. За първи път не ядеше изсъхнал, студен хляб какъвто дори не даваха на кучетата. За първи път и тя се почувства човек.
Беше й тъжно въпреки всичко. Ангелинка знаеше, че това е един ден, само един и очите й отново се пълнеха със сълзи. Аз не исках да я отпращам, но нямаше как. Въпитателите й щяха да я търсят, можеше дори да я накажат. Изпратих я, но я изпратих само от дома си, не и от сърцето.
Тя си ми остана приятелка и другарче по чин. Тя ми е приятелка все още. Все още се сещам за нея и за големите й тъжни очи, някога дори ги срещам в съня си. Но знам, че тези очи са ми благодарни и винаги ще ми бъдат вярни. Не знам дали бях направила добро, но знам, че на Ангелинка й беше добре.
Давах всичко за нейното щастие.
Тя го заслужаваше!
Тя заслужаваше и семейство, и любов, и приятели, но съдбата бе решила да я лиши от тях.
Спомняйки си за Ангелинка и нейния живот се сещам за малката кибритопродавачка, която палела кибритени клечки, за да стопли своята душа с мечти, с надежда, та дори и със заблуда. Така и Ангелинка изгаряше една по една клечките от своя кибрит.
А какво ми оставаше на мен? На мен ми оставаше да бъда приятел и упора. Да бъда един наистина добър човек!

Ангелина Димитрова Митева
Ученичка от 9а клас
при ПГВМ "Иван П. Павлов"
град Стара Загора








Таня Бончева Кацарова от XIг
клас беше наградена от евродепутата г-жа Мария Неделчева с посещение в Европейския парламент в Брюксел за достойно представяне на конкурса за есе на тема: "Обединени в многообразието: думи и дела".
Конкурсът се проведе на 29.01.2011 година в Европейски информационен център - гр. Хаджидимово, обл. Благоевград.









Още  информация по темата:


Обединени в многообразието: думи и дела
Есе



Глад! Мизерия! Войни!
Това е Европа до средата на 20-то столетие.
Мъдри хора решават да направят живота на Стария континент по-добър и през 1951 г. държавните ръководители на Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Холандия създават основите на Европейския съюз.
Избират за водещ девиз на новосформираното междудържавно обединение: "Единни в многообразието". Идеята на това мото е, че в ЕС има много различни държави по народност, религия, език, традиции, но всички застават зад една кауза: Европа.
Дългогодишна мечта и плод на огромни усилия беше пътят на нашата родина към ЕС. През паметната 2007 г. Бълагария се присъедини към Съюза...
След първоначалната еуфория от тази важна историческа крачка дойде и времето за равносметка. Не знаехме в какво точно ще се изразява членството ни в Общността. Като че ли нямахме представа не толкова за изминатия път, колкото за този, по който тепърва ни предстоеше да поемем.
За членството си в ЕС държавата ни направи страшни саможертви. Една от тях беше затварянето на АЕЦ "Козлодуй".  В замяна на това ЕС обеща да ни зачеркне от Шенгенския списък, обеща , че след присъединяването ни към структурите на Съюза икономиката на страната ни ще разцъфне...
Но  стана ли това?
Не.
Защо?
Защото преди влизането в ЕС, а и след това, България заема едно от водещите места в черния списък на ЕС по неефективност. Страната ни и до днес страда от комплекса, че не е приета като напълно европейска държава. И постоянно се опитва да докаже,  че полагащото й се място е сред най-важните и стари европейски държави.
И какво получи българският народ?
Разбити мечти!...
Не. Не се отнасям черногледо към нещата. Ни най-малко. Само насочвам вниманието натам, към основния ни национален проблем: разминаването между думи и дела.
На думи искаме да сме европейци. На дело какво обаче правим, за да осъществим това си желание?
На думи сме скъсали с тежкото наследство от миналото. Какво реално вършим, за да съградим новото си европейско бъдеще?
На думи изповядваме европейските ценности. Знаем ли обаче първо кои са те и второ - как да работим за тяхното отстояване?
Типично по нашенски все другите са ни виновни, а все още не сме дорасли дотам, че да виждаме собствените си пропуски и да се поучаваме от тях.
Географски живеем в Европа. Може би донякъде и културно. Но за да разберем Европа, както и тя нас, за да се наричаме основателно европейци не бива да следваме маршрута на най-популярния Алеков герой, а трябва да стъпим здраво на моралните и етичните си принципи и устои.
Не бива да започваме всичко отначало, а да се ориентираме вярно според изминатия път.
Иначе... Иначе само в собствените си очи ще сме европейци, но реално ще ни сочат като тъмни балкански субекти.
И ще бъде под въпрос вписването ни в единната и многообразна Европа.
Защото разминаването между думите и делата ще е основният ни проблем.

                                                                                                                                                                                          Таня Бончева Кацарова

 


06 юли 2010 година


Ангелина Димитрова Митева – VІІІ клас, ПГВМ „Иван П.Павлов”, Стара Загора
получи
Трета награда
в

УЧЕНИЧЕСКИЯ КОНКУРС

„БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ...”

по случай 160 години от рождението на Иван Вазов

Втора възрастова група: от 11 до 14 години
Раздел ЕСЕ и РАЗКАЗ

Ръководител:
Иван Желязков - учител по БЕЛ в ПГВМ "Иван П. Павлов" - Стара Загора

Българин да се наричам

Есе


Българи? Кои са те? Тези, които живеят в България или тези, които са прокудени в чужбина? Тези, които усещат аромата на българската роза или тези, които са забравили братя и Родина? Тези, които създадоха българи или тези, които смесиха кръвта си с чужда?
Нужно ли е да казвам, че моето ОТЕЧЕСТВО е прекрасно?!? Да, разбира се, че е така! То е в нашите сърца и живее във всякя частица от нас, от душата ни.
България... старозагорските липи, казанлъшките рози, дунавските хора, родопските песни, странджанското езиково обаяние...
Но къде са днес всички? Всички българи? Защо една огромна част от тях напуснаха родното място? За да бъдат по-щастливи и богати? Защо медицинските сестри бяха осъдени в Либия? Защото, водени от идеята за по-добър живот, се сбогуваха с България и намериха не щастие, а мъка... Всеки, който напусне родината, е наказван от съдбата. Но защо трябва да е така?
Къде е българското у днешния българин? Нима се е изгубило във водовъртежите на безкрайните преходи, в кризата, но не финансовата, а в тази на ценностите...
Защо вече никой не пише за България и българското, а само творчеството на Иван Вазов ни дава все още упование да останем българи, убеждава ни, че трябва да се гордеем, че сме българи? "Българин да се наричам - първа радост е за мене!" - е поантата на едно от емблематичните Вазови стихотворения. А защо днешните българи мълчат? Вероятно за тях това отдавна не е радост!
Сега се вълнуваме от други неща. Младите например се вълнуват от любовта, която отдавна не е любов, а е едно моментно привличане, което съществува от началото на света - това между Адам и Ева, това между мъжа и жената...
А друго привличане е довело кан Аспарух в дунавските предели на България преди малко повече от 1300 години.  Запленен от красотата й, владетелят на българите се влюбил в земята - в нашата земя!
Лесно е да обичаме на думи. Но как това се показва с дела? През османското робство не показахме и капка безсилие, сега дори кръщаваме дещата си с изкривени и неестествено звучащи на български език имена. Смешно, комично, жалко и трагично!
Трябва да сме силни, именно защото сме българи и за да се отърсим от собственото си иго - игото на бездуховността, на апатията, на липсата на цел и идеали. Всъщност последните ги има. Те са ни завещани от нашите деди и издигнати в култ чрез творчеството на Народния поет Иван Вазов.
Само тогава, когато преоткрием себе си, своята национална ценностна система, своите национални приоритети, ще имаме основание отново да възкликнем:

"Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе!"

А до тогава - нека знаем: може и да не сме избирали къде се раждаме, но трябва да сме благодарни на Съдбата, че ни е дала неповторимата възможност да се родим именно в България!




Ангелина Димитрова Митева - 14 г.
Ученичка от 8а клас
при ПГВМ "Иван П. Павлов"
град Стара Загора


Преподавател: Иван Желязков
Учител по български език и литература
при ПГВМ "Иван П. Павлов"
град Стара Загора

04 юни 2010 година

Ангелина Димитрова Митева – VІІІ клас, ПГВМ „Иван П.Павлов”, Стара Загора

получи

Първа награда

в
II Раздел, СТИХОВЕ, ЕСЕТА, РАЗКАЗИ, Втора възрастова група в

НАЦИОНАЛНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС - 2010

„София – Москва; България – Русия – вчера, днес, утре”

Посветен на 65-годишнината от Победата над хитлерофашизма: „Помним подвига на предците!”



ВОЙНАТА


ЕСЕ


Война!... Тази комбинация от звуци и техният смисъл така ме стряскат... Смут пораждат дори у най-малката частица от моето същество!
Колко рани - телесни, в разума, съзнанието и сърцето на човека! Колко болка и странадие в стенанията и очите на ранените и умиращите, колко триумфално удовлетворение и тържество в поведението и погледа на палачите!
Нещо... нещо като черна слана, напоена с кръв и сълзи от най-безумни, от най-нечовешки странадия. Нещо като кървава зара, като бледата и измъчена луна преди апокалипсис, ката опожареното от мъка слънце в края на дните...
Мирише ми на смърт!!!

Една жена с черно було от мъгла
С едва забележим силует.
Зловеща е. Наречена СМЪРТТА.
Със стъклени очи ипоглед блед.

Воняща е на въглени и дим,
на увяхнали цветя и злоба.
С лице... с вид непоповторим...
С безкрайна черно роба.

С качулка от гарванови пера.
С дъх на мъка и на плач.
Допира устни, слети с нощта,
пронизва с поглед на палач.

С грапави корави ръце.
С напукано от болка тяло.
Лишеното от нежност сърце -
в палитрата на мрака обляно.

Дали сега от ъгъла не гледа?
И вижда твоята душа?
Замръзналата ти усмивка бледа,
Страхът от страшната... Смъртта!!!

Нужно ли е било да се пролива толкова много кръв? Необходимо ли е било толкова мъже да загинат тъй млади... не създали все още семейство?!? Мъже? Та те са били деца!
Трябвало ли е цялото това насилие над невинните жени, на които е отнето и последното, което им остава - честта?!?
Кой човек би пожелал деца, все още неродени,  тъкмо заживяли в утробата на милата си майка, да им бъде отнета и глътката живот, която все още не са вдишали?!? Да не могат да изплачат и прогледнат дори веднъж! Да видят своята майка и своята Родина?!? Родината - одавена в кръвта на своите рожби!!!
Брат да убива брата! Като старите библейски времена и пророчества! А Волтер беше казал: "Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя."  Хората са жадни за кръв, градни за зрелища и пристрастени към Смъртта! Хората искат да господстват един над друг, на себеравните. Така всеки, борейки се срещу другия, всъщност се бори срещу себе си. Борба срещу самите нас. Редултатът - камари от трупове, липса на жалост и човечност.
Сърцето на земята - изтръгнато с безцеремонност и жестокост. Любовта към красивото - заровена надълбоко в мъртвата душа на войната. Родолюбието - не е забравено, но то вони на разлагаща се плът, на мърша. Защото често в името на родината се извършват едни от най-ужасните престъпления.
Жаждата за мъст - безумна, неудържима, пагубна!
Някой беше казал: "Войната е страхливо бягство от мирновремемен проблем." Прав е бил, защото едва ли може да няма мирен начин за разрешаване на конфликтите между хората. Не може да няма възможност за по-малко злоба и за избягване на кръвопролитията. Превърнали сме се в свирепи зверове, пиещи братска кръв, ръфащи собствена плът...
Войната дава много материал за овековечаване в литературата. Много творци са наречени "велики", защото са писали увлекателно за войната. Но, мисля си, велик е този писател, поет или драматург, който пресъздава не само омразата, но и любовта!
А войната е омраза! Войната е злоба!
Искам да победим злобата в себе си!
Дъглас Маккартър е казал: "На война с нищо не можеш да замениш победата."
Нека победи, любовта! Нека победят животът и светлината!


Ангелина Димитрова Митева,
Ученичка от VIII а клас
в ПГВМ "Иван П. Павлов" - Стара Загора



 

За 24 май 2009 г. г-жа Галина Йорданова - дългогодишен учител по български език и литература в ПГВМ - Стара Загора, е удостоена от министъра на образованието и науката с почетната грамота "Неофит Рилски".

Борис Станимиров Бонев - 12а клас


Получи сертификат от Втория етап на състезание, организирано от Джуниър Ачийвмънт - България на 14.12.2008 г. в град София.
В състезанието участват 100 ученика от цялата страна, като от Стара Загора е само Борис Бонев. Разделени на 20 групи по 5 ученика разработват презентация  на тема енергийните ресурси на планетата и защитават решението пред жури, състоящо се от представители на бизнеса в България.


 
 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню